Анатомия и физиология на… посредствеността

дете

Иван е на 4 години. Мама иска да му купи нова ризка, но той е против – не иска ризка. Такива са се носили преди сто години. Иван иска блузка с щампа с коли от бъдещето, като тази на Пепи. Всички му я харесаха и цял ден го гледаха и питаха откъде са му я купили. Никакви ризки!

Иван е в първи клас. Той не носи от онези стари чанти, които са носили мама и тати. Той има раница. Голяма, с много ципове… Като от рекламите. И се чувства готин!

Иван е в седми клас. Той има нов телефон. Не като на тати – като на Пепи Готиния. Това е то телефон – с него и сателитите може да контролира.

Иван е в десети клас. Има ново гадже – Офелия. Не коя да е, а една от най-търсените в класа, кокетката, която само с поглед те запалва. Толкова му костваше да се добере до нея. И сега е толкова горд!

Иван е в университет. Не този, за който тати и мама говореха толкова много. Този е загубен, не е популярен. Иван е в най-новия и най-скъп университет, защото всички готини съученици са тук. И е просто супер!

Иван се жени. За Мария – жената-мечта. Най-добрата в работата, най-готината… Какво повече да иска човек?

Има и кола – Пежо последен модел – тази от рекламите! Невероятна е!

Иван винаги иска най-доброто! И го има! Успешен човек!

успешен

Иван е на 35 години, в болница. Лекарите казват „Стрес“. Пред-инфаркт. Изследванията са супер, но… Иван направо се задушава, не може да спи, чувства се неудовлетворен, нервен, виновен… сам… Дали успехът – това, което постигна дотук с толкова много труд, си струваше?…

И тези мисли постоянно го измъчват, не му дават мира…

Къде сбърка? Какво не направи както трябва? Нали игра играта по правилата, ползваше правилните ключове към успеха?… 

А какво щеше да стане, ако…

в детската градина мама беше купила онази ризка, която щеше да го направи различен?…

Или в първи клас – ако беше се съгласил с тати да купят онази чанта, която не беше модерна, но беше толкова удобна? Дали нямаше да се чувства много по-добре вместо да си изкриви гръбнака от неудобната модерна раница?…

Или ако бяха му купили другия телефон, който не беше толкова скъп и модерен, но щяха да отидат на екскурзия до Италия, цялото семейство? А тати и мама дадоха всички пари за телефона, на който той така или иначе не ползва функциите…

Или Офелия – Боже мой, тя му създаде толкова проблеми! Постоянно му казваше: „Ако ме обичаш, ще направиш това…“ „Ако искаш да си с мен, ще направиш онова…“ И само примигваше с мигли и му правеше чупки… Иван забрави какво всъщност иска той, докато се стараеше да остане с нея… Какво щеше да стане, ако беше тръгнал с Иванка, която беше влюбена в него и беше толкова внимателна и мила винаги… Името й било тъпо! Така говореха всички приятели…

Ами университетът? Защо го завърши? Така и нищо не научи там, пък и после цял живот не работи това, което завърши… Изгубено време и купища пари… на вятъра…

А Мария? Разведоха се. Тя го докара до това състояние – непрекъснати изисквания, постоянно нови „таргети“, все нещо не може да й угоди, защото тя е хипер-амбициозна…

А Пежо-то? Сега постоянно му звънят от банката за лизинга, тъй като не може да поддържа кредита – откакто се разболя, паднаха бонусите, паднаха приходите и…

Какво направих с живота си???

Цял живот Иван следва сивия поток на една индустрия, на една система, в която шепа хора диктуват КАКВО да мислиш, КАК да мислиш, КАК да се обличаш, КАКВО да искаш и КАК да го постигнеш. Цял живот Иван беше част от една масовка на „разноцветни“ сиви човечета, които маршируват в една посока, следвайки най-новата мода. Постоянно искат да се опознаят и да намерят себе си, но всъщност това пак се прави от модерните гуру-та, които казват КАК да мислиш и КАК да успееш.

Дори музиката, която слушат – една и съща – комерсиална, със същия ритъм, с леки вариации в мелодиите, с евтини и постни текстове, написани от други такива посредствени човеци, които следват музикалната мода… която се продава…

Цял живот, изживян по заповеди, по модели, наложени „отвън и отгоре“:

Така се правят нещата.

Това са ключовете към успеха.

Ти за какъв се мислиш? 

Ти ли ще откриваш топлата вода? 

И Иван послушно изпълняваше…

Но Иван никога не живя СВОЯ живот…

съжаление

Боже, ако ми дадеш още един шанс, дали ще се справя оттук нататък???… И КАК???

Автор: Георги Александров

Автор: georgealex

Вярвам, че животът си струва да се живее по най-добрия начин. Научи повече, приложи наученото и се бори да постигнеш съвършенство с екип от хора, които ще ти помогнат да бъдеш най-добрия човек. Следвай мисията, която имаш и остави диря след себе си. Не си ли струва да живееш за това?