Говори ми, говори…

ще проговори

Виждаш един симпатичен златен ретривър. Гледа те умно, върти опашка, зяпа и се плези и а-ха да проговори, но…

За моите повече от 20 години преподаване съм чувал това отново и отново: „Ходих на много курсове, минах доста нива, но… не мога да говоря.”

Нека кажа следното: НЕ Е ТВОЯ ВИНАТА ЗА ТОВА! Не е поради това, че си „невъзможен случай”, не е поради това, че си глупав, не е поради това, че си започнал да учиш късно.

Просто твоите преподаватели не са имали правилен подход.

Да, повярвай ми. Отне ми много време да си призная, че и моите първи ученици излизаха с МНОГО знания и ЛИПСА на умения да говорят и да общуват на английски… Просто трябваше да гоня материала, да опитвам да преподам уроците и времето за „весело” и забавления с езика не стигаше…

Моите първи ученици се справяха страхотно с тестовете и обираха овации по точки… Но… гледаха като кучето…

След това разбрах, че преподаването не е педагогика, а по-скоро психология. Особено при възрастните… Защото има толкова много бариери и неправилни нагласи от всички предишни преподаватели, които са „пипали” некомпетентно… и са създали страх от езика. При някои дори граничи с фобия…

Аз съвършен преподавател ли съм?

Определено НЕ.

НО ВСИЧКИ мои ученици ГОВОРЯТ!!!

Затова не работя с групи от много години (с малки изключения и то на по-горни нива.) Много е важно да се преодолее страхът и предишните лоши преживявания, свързани с езика. След това може да се използва ресурсът на групата, за да се активира говорене, дискусия, дебат, презентация…

Защо всички искат да знаят езика ПЕРФЕКТНО от първия час и се притесняват да не се изложат? Ами нали като идваш за първи час ти вече си заявил, че не знаеш НИЩО. Така че и едната дума, която кажеш що-годе правилно, ме кара да изпадна във възторг. 🙂

Това е като първокласник – има нужда от време да усвои умения, да се научи как да произнася думи, как да подрежда изречение… и през цялото време прави ГРЕШКИ. И ГРЕШКИТЕ НЕ СА ЛОШО НЕЩО, те помагат да учиш по-ефективно и по-добре, да запомняш по-трайно.

Нали точно това, което сгрешим, запомняме завинаги? Е, повечето от нас… 🙂

Мога да говоря много по темата, но още един дълъг материал няма да помогне да повярваш. Заповядай, дай ми един месец шанс – 10 занятия. Ще се убедиш, че съм прав…

Обади се, за да поговорим. Ще се радвам да помогна.

Георги Александров

преподавател от 1989г.

Автор: georgealex

Вярвам, че животът си струва да се живее по най-добрия начин. Научи повече, приложи наученото и се бори да постигнеш съвършенство с екип от хора, които ще ти помогнат да бъдеш най-добрия човек. Следвай мисията, която имаш и остави диря след себе си. Не си ли струва да живееш за това?