Дозата или промяна!

дозата

Ето пак: това, което мразя, това, което наистина ме влудява, се случва ОТНОВО! Не мога да търпя повече! Това не е честно, не е правилно, това не е начинът, по който трябва да се развиват нещата!

Има моменти в нашия живот, когато наистина ни писва от неща, които се случват постоянно: ядосваме се, дразним се, нещо дълбоко вътре в нас негодува и знаем, че трябва да направим нещо, защото нещата не могат да продължават така.

В тези моменти е критично важно кои са твоите приятели.

Има два типа хора на света: едните са болшинството, хората, които дават съвет от позицията на „здравия разум”, „нямаш избор” или „така се правят нещата”. Те просто ти казват: „Не се притеснявай, ще свикнеш да живееш така. Всички така живеят, ние също свикнахме. Да не мислиш, че си нещо по-различно от всички други? Хайде да пийнем и ще забравиш за тези дреболии. Не си струва да го преживяваш толкова. Ще видиш, че утре ще е различно!” И ти им подаваш ръка и те ти бият инжекция с упойка, „дозата” приспивателно… Ти притъпяваш своята чувствителност и… ставаш като другите. Сливаш се с масата. Чувстваш се ужасно но, да, кой си ти, че да смееш да бъдеш различен от всички? След като всички други са го преживели и са свикнали да живеят така, значи и ти ще трябва да свикнеш… Но „утре” не се чувстваш по-добре. Чувстваш, че част от теб е умряла. Ти си предал себе си… И се мразиш за това, че не направи нищо. Май мразиш и приятелите, които ти направиха упойката… Но какво пък, нали сега си като всички останали? Трябва да е нормално да си зомби, полумъртъв и едва дишащ… И просто се сливаш със сивата тълпа от хора, които просто кретат в живота. И дишаш все по-тежко…

Но има и такива хора, една шепа особняци, рядка порода, луди глави, които са винаги различни. Те стърчат над тълпата и ти обичаш да бъдеш около тях, защото са забавни, интересни, винаги разказват истории, които те вдъхновяват. Те са живи хора… Болшинството ги наричат луди, извън всякакви граници. Но ти знаеш, че са извън тълпата, извън „обичайното” и „общоприетото”. Отиваш при тях, когато се чувсвташ предизвикан и те никога няма да ти кажаш:  „Бъди като другите, прави като другите, умри като другите”. Напротив, те ти казват: „Разбирам. Време ти е за промяна. Всяка промяна е тежка задача и на никого не му харесва да се променя. Но това е растежът. Явно е дошло време и ти да преминеш напред. Какво ще направиш, за да промениш ситуацията? Достатъчно ли ти е писнало, за да промениш нещата? Хайде да говорим. И заедно да потърсим начини да излезеш от тази ситуация. ВИНАГИ ИМА НАЧИН!’

И те разпалват онова чувство вътре в теб, то не те оставя на спокойствие, докато си наистина готов да излезеш от посредствеността. Търсиш различен, свой начин, търсиш промяната. Те не ти казват КАКВО да направиш. Те просто ти казват: „Направи НЕЩО!” И когато го направиш, ето! Идва СВОБОДА! Можеш да дишаш, жив си, взел си своя живот в свои ръце! Ти управляваш живота си! И се уважаваш за това. И, между другото, май и другите те уважават повече. Но така или иначе ти не живееш заради тяхното мнение. Ти си станал ЧОВЕК, а не просто бройка от статистически отчет.  Ти си се придвижил стъпка напред в своята СЪДБА, защото СИ ВЗЕЛ РЕШЕНИЕ И СИ НАПРАВИЛ това, което ТИ вярваш, че трябва… Не си жертва на обстоятелства и хора, не си без изход и без избор. Твоят живот е придобил значение: за теб.

Не си ли струва така да се живее животът?

Къде те „стяга шапката” в момента? Какво те ядосва и с кое не знаеш как да се справиш? Ами НАПРАВИ НЕЩО! Не се отдръпвай, не отстъпвай! Стъпи смело напред и се ОСМЕЛИ ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ! Имаш само един живот, затова го живей по своя начин, живей истински! Не като другите!

Георги Александров

Автор: georgealex

Вярвам, че животът си струва да се живее по най-добрия начин. Научи повече, приложи наученото и се бори да постигнеш съвършенство с екип от хора, които ще ти помогнат да бъдеш най-добрия човек. Следвай мисията, която имаш и остави диря след себе си. Не си ли струва да живееш за това?