Дръжте убиеца! Горе ръцете!

с белезници

Мислех си колко е трудно да заловиш убийците и да ги осъдиш – обикновено са толкова „обикновени“ и „нормални“ хора, че дори не ги подозираш. Те се измъкват, намират начин да прикрият следите си, да заблудят всички и да продължат със злите си и деструктивни дела… Те вървят около нас, говорят с нас, изглеждат толкова нормални… Дори филмите вече не ги показват като Франкенщайн и Квазимодо…

Тяхната зла същност е прикрита под миловидна външност, която не буди подозрение. Но те продължават да убиват съдби на милиони и милиарди хора, изградили са система, която прави от човеците зомбита… с изцъклен празен поглед и изпит живот… живи трупове, които едва докретват до края на живота си… безсилни да живеят…

Доставя им удоволствие да причиняват болка, да виждат как се гърчиш в безизходица, да те притиснат до стената и да нямаш мърдане. Дори не е нужно да вадят оръжие – ти вече си парализиран и унищожен от тяхното влияние, от техните думи, от тяхното присъствие… Те вече са убили човешкото в теб, какво да желаят повече? Просто… изпиват живота ти… и ти ставаш грозно сив.

Ето кого арестувах напоследък:

1. Медии – средства за масово унищожение. Замислих се ЗАЩО непрекъснато се показват ужасни новини, от които ти настръхват косите и гледаш втрещено… в началото… После май свикваш и не ти прави впечатление. Май става нормално да гледаме убийства, кражби, нечестие и зло… И… се примиряваш, защото е… нормално. Това е деградация на ценности, притъпява острието на съвестта и унищожава човешкото, което страда със страдащите, негодува срещу неправдите, мобилизира се срещу злото. Но… май убиецът е успял – като с жабата, която можеш да свариш в студената вода, когато просто я оставиш в тенджерата на котлона достатъчно дълго. Дори без капак, тя няма и да помисли да избяга. Защото… не усеща… и се „адаптира“. Сварена жаба…

2. Приятели – огромна част от тях. Когато говориш с тях и споделяш своите мечти, своите болки и неволи, те започват да се сравняват с теб: „Чакай да ти кажа пък аз…“, „А ти знаеш ли на мен какво ми е?“, „Е, ти пък, твоята е лесна, ако знаеш аз…“ Боже Господи, толкова много отхвърляне и дефицити, които вече са убили човешкото и от хора ни правят ранени трупове, които непрекъснато крещят за внимание и имат нужда някой друг да се грижи за тях… Толкова инфантилно и незряло поведение… Но толкова често срещано. Толкова малко са приятелите, които могат да дадат рамо да плачеш, могат да протегнат ръка за помощ и могат искрено да се зарадват на успеха ти… Станаха луксозна стока… много скъпа… и май много малко от нас си я позволяват…

арест

3. Изолацията – Лъжи в ума: „Не се говори за това“, „Кой ще те разбере?“, „Да не си мислиш, че на някой му пука?“, „И като кажеш, какво? Да не си мислиш, че някой ще ти помогне?“, „Уморен съм от хора, не искам повече да се срещам с хора…“ И слушаме тези рефрени по цял ден, умът ни се бори с тези натрапчиви мисли… за малко. После спира да ги слуша, защото… самият той си ги говори. Те стават част от теб и… стават твоя стена. Която те изолира от света, от неразбирането, от нараняването, от болката… и от живота. Защото ако се изолираш и се опиташ да се бориш сам, когато знаеш, че си слаб и нямаш сили, когато крещиш за помощ, защото не знаеш какво да правиш и кой път да поемеш, ти си обречен, ти вече си победен. Рамбо съществува само в холивудските филми, само той може да се справи с всичко и с винаги да успее. Изолацията убива. Стремейки се да избягаш от болката, ти живееш с нея… постоянно… И това те разкъсва отвътре… И ставаш хронично болен…

4. Фалшиви обещания – от алчни и жестоки хора, които ти говорят своите велики истории на успех и ти обещават да успееш и ти… Техните предложения са най-страхотни, техните оферти са най-добри… Обещават, че ще помогнат на теб, а всъщност търсят своя интерес. Не ги е грижа какво искаш, как се чувстваш, за какво мечтаеш, накъде се движиш… Те искат да ти дадат успех, СВОЯ успех, те са гурутата на днешния ден, които са силни, успешни, лъскави, имат всички отговори, знаят винаги всичко… И ако не успееш, е, ти просто си от онези, които не са го искали достатъчно… Всеки сам избира… А когато погледнеш живота им – май семействата им се разпадат, май децата им се друсат, май чековете, които развяват, не са реални (те не говорят за своите разходи, сякаш нямат такива), май милионите им са кредити, май яхтата е с ипотека, май самолетът е под наем… И всъщност, дали ти изобщо искаш такъв начин на живот?…

5. Вината – разкъсващата болка, че не си успял. Че пак си се издънил. „Виждаш ли, всички други успяват. Виж колегата, виж съседа, виж брат си, виж братовчедка си… А ти?“ И вината крещи толкова силно в ушите ти отвсякъде, че слага черни очила на очите ти да не видиш истината – аз съм жив, аз имам това, което имам и ще го употребя по най-добрия начин, който знам, за да успея. Заради себе си. Заради достойнството си. Не ме интересува какво са постигнали другите, те имат своя живот. Не ме интересува какво са си купили и колко изкарват. Аз имам един живот и той е МОЙ. Но вината държи главата ти с ръце и ти насочва погледа наляво и надясно, да се сравняваш… да гониш другите… да се доказваш… да получиш одобрение и статус… и убива живота, ТВОЯ живот… ти вече си жив труп…

Е, аз успях да заловя тези засега. Нямам доказателства, не спори с мен, моля те. Но аз им слагам етикет: УБИЕЦ! И нямам нищо общо с тях. Аз вече подбирам приятелите си и проверявам на кого се доверявам. Не давам кредит… на доверие… Ако искаш моето, трябва да го спечелиш. И ще минеш през детектора на лъжата. Да те видим…

Кои убийци залови ти? Надявам се да не си спрял да ги преследваш… и да си все още човек… а не зомби…

Автор: Георги Александров

Автор: georgealex

Вярвам, че животът си струва да се живее по най-добрия начин. Научи повече, приложи наученото и се бори да постигнеш съвършенство с екип от хора, които ще ти помогнат да бъдеш най-добрия човек. Следвай мисията, която имаш и остави диря след себе си. Не си ли струва да живееш за това?