Исус Христос НАИСТИНА възкръсна!

Кръстът, разлелил историятаЕдинственият, Който каза смело: „Аз съм пътят, истината и животът!“ И го доказа!
Единственият, Който каза: „Аз съм Алфа и Омега, началото и краят!“ И го показва!
Единственият, чийто гроб е празен – възкресеният, вечно живият! Царят на царете, Господът на господарите!
Вечна слава на Неговото свято Име за жертвата и възкресението! Исус Христос, Спасителят!

Тези, които ме познават, знаят, че не спирам да търся – винаги съм търсил и продължавам – през целия си живот търся отговори, търся причини, търся това, което не се вижда на пръв поглед. Не ми е достатъчно да ми кажат нещо или да прочета книга. Търся повече – кое е в основата на нещата; кое кара едно нещо да се случва, а друго не; едно да дава определени резултати, а друго не.

В търсенето си съм минал през много етапи: бях екстрасенс и съм се занимавал с енергии и полета, говорил съм с мъртвите и с духове, търсил съм отговори в Ню Ейдж и ерата на новия човек, чел съм източни мъдрости и съм опитвал йога, чел съм много умни хора и философии… Когато правя нещо, аз му се отдавам и искам да вникна в него. Но не ме удовлетворяваше това, че никъде не намирах отговори на основни въпроси, които ме държаха буден до късно вечер и онази празнина у мен не се запълваше, самотата не си тръгваше, чувството за вина ме разкъсваше.

Докато един ден през далечната 1990г., млад, 22-годишен, но достатъчно изхабен от „грабене от живота с пълни шепи“ и лутане, застанах на балкона на своята студентска квартира, след поредната бурна студентска нощ, след разбитите илюзии за различно бъдеще (много трудно преживях първите „демократични“ избори и резултата от тях) погледнах от високо надолу и буквално изплаках от сърцето си:

„Господи, ако това е всичко в живота, по-добре този живот да свършва дотук. Чувствам се толкова изморен от търсене, толкова объркан, празен и сам…“

И Той дойде! Срещна ме по много реален начин – в Своята милост към мен, нещастния, изморен и отчаян млад човек, Той ми даде да преживея Неговата любов, приемане и грижа. Даде ми да видя смисъла –

Той, Който винаги е бил и ще бъде, Вечният, дойде в тяло на човек и умря за мен, грешника, виновен за всички каши, които бях забъркал за краткия си живот;

Той, невинният, понесе наказанието, което трябваше аз да понеса,

Той изстрада хулите, бичуванията, позора и смъртта на Кръста, макар да беше свят и невинен,

за да може после Той, със Своето възкресение, да открие нов път за мен, за нов живот, за завръщане при Създателя…

Да ме избави от мен самия и от злото у мен, с което не можех да се справя по никакъв начин…

И можех да получа всичко, ако само се смиря да предам своя объркан живот на Него, да Го поканя да стане Той Господ на моето сърце, да оправи кашата и да ме роди отново…

Славен ден! Не мога да забравя чувството на паднало бреме, което ме смачкваше – вина, гузна съвест, безпътица и песимизъм накъде вървят нещата…

Преди 25 години, когато Го поканиш в живота си, не знаех какъв невероятен живот наистина ми е приготвил! Исус Христос не е религия, не е традиция, не е пухкаво бебе в ясли или изпит анорексик на кръст. Исус Христос е смисълът на всичко в живота ми, основата, която крепи всичко – защото думите Му са живот и сила за всеки ден, за всяка ситуация, в която се намирам…

Християните са ме разочаровали, църкви са ме разочаровали – там, където има хора, има и грешки, и грехове. От кал сме направени и кал правим.

Но Исус никога не ме е разочаровал, никога не ме е оставил, никога не ме е подвел.

На вечно Живия, Който възкръсна от смъртта и царува завинаги, на Този, Който държи ключовете за смъртта и ада, на Този, който дарява живот изобилно на всеки, който се смири да Го покани в живота си – ВЕЧНА СЛАВА И ПОКЛОН!!! Дължа му всичко и моят живот е опит да Му дам повече място Той да прояви силата на Живота, за който Той плати най-скъпата цена – умря, за да ми го подари… Един дървен Кръст, забит в сърцето на човешката история, промени съдбата на човечеството завинаги! Много хора биха го презрели и биха продължили да се мъчат да докажат, че са господари на живота си. Много биха продължили да хулят и злословят Него, Източника на живота. Но това няма да промени кой е Той по никакъв начин. Той винаги е бил, е и ще бъде! А хората живеят за известно време, правят ограничените си „подвизи“, казват мъдростите си и… умират.

Той, Исус Христос, Синът на Бога и Царят на царете, е ЖИВ И ДНЕС!

ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!!!

Георги Александров,

Негов смирен ученик

Автор: georgealex

Вярвам, че животът си струва да се живее по най-добрия начин. Научи повече, приложи наученото и се бори да постигнеш съвършенство с екип от хора, които ще ти помогнат да бъдеш най-добрия човек. Следвай мисията, която имаш и остави диря след себе си. Не си ли струва да живееш за това?