Мечтателят

мечтател

Силните личности, героите, великите хора… винаги привличат нашето внимание и… винаги имат добър PR. Но може би има велики хора сред обикновените минувачи около нас, по улиците?

Иван върви по улиците и гледа с широко отворени очи.

Вижда хората, които бързат и се блъскат един в друг, а дори нямат време да се извинят… Празни погледи, ограбен човешки живот…

Вижда поток от коли, мръсотия и шум, който те поглъща и покрива отвсякъде… Като саван на мъртвец, който те балсамира…

Вижда красиви витрини с лъскави и примамливи неща, които крещят: Купи ме!… Но след това се чудиш защо си го направил…

Вижда приятелите си, които се напиват често-често в опита си да намерят нещо различно или да забравят този сив поток, който те води незнайно къде… И все се оплакват, че нямат късмет и че все някой друг определя съдбата им…

Иван е различен. Винаги е бил различен. Когато каже нещо, другите го гледат странно. Когато не каже нищо, другите го гледат с очакване.

Но пък и това не го притеснява вече, твърде много време мина да се бори с погледите на останалите, които така или иначе не говорят много…

Иван РЕШИ, че ще бъде различен.

различен

Той реши да гледа хората в очите и да търси път към тях. Понякога е много трудно, хората са като ранени животни в гората, които ръмжат и са готови да хапят, защото много ги боли… Много са наранени… Хапали са го много, разкъсвали са го със злите си езици и с острите си нокти…

Но пък той знае как да се справя с болката. И не го е страх от нея. Страх го е, когато спре да чувства… Все едно е мъртъв тогава…

Той реши да говори истината, но с времето разбра, че трябва да бъде много внимателен – има истина за човека, която той може да разбере и такава, която той НЕ ИСКА да разбере. Когато опиташ да му дадеш цялата истина наведнъж, той преяжда и повръща… често върху теб… Затова с годините се научи да бъде чувствителен доколко от истината да дава на хората, за да не им дойде в повече… Защото ХОРАТА са важни! А не дори истината сама за себе си!…

Той реши да се буди сутрин и да не бърза да тича по задачи… Реши да отделя време да се радва на този прекрасен свят. Да, светът е прекрасен, защото има… хора! Да, същите тези хора, които правят всичко толкова пъстро и различно!…

Какво би било, ако беше сам на пустинен остров, без проблеми с „трудни“ хора, без рани от зъби и нокти… Пясък, палма, папагал и… СКУКА!!!

Хората са цели вселени, богатство, което можеш да откриваш отново и отново… и все има още…

А Иван винаги е мечтал да бъда откривател… И работи по своята мечта всеки ден…

Той открива… вселени…

Автор Георги Александров

Автор: georgealex

Вярвам, че животът си струва да се живее по най-добрия начин. Научи повече, приложи наученото и се бори да постигнеш съвършенство с екип от хора, които ще ти помогнат да бъдеш най-добрия човек. Следвай мисията, която имаш и остави диря след себе си. Не си ли струва да живееш за това?