Мое дневниче… 26 май

Кръстопът

Днес е особен ден. Събудих се трудно. Като след избори… В България… Снощи стояхме с жена ми до 2ч. да гледаме пресконференциите… И беше трудно да се заспи… Затова днес беше някак странно сутринта…

Миналата седмица завърши много силно – на 24 май синът ни имаше абитуриентски бал, беше чудесен и много се гордеем с теб, Пепе! Силно зареждащ ден, с много красиви спомени, с приятели и близки…

В неделя бях „шофьор“ на наш приятел от дом за деца без родители да отиде на своя бал… Моя приятелка помогна за целия бал, да направим този ден хубав и незабравим за Дани… Има чудесни богати хора в България… Има!

Двама млади мъже, които поемат по своя път…

И след това вечерта, с обявяването на изборните резултати, завършихме с протест на пилоните на НДК, за да поискаме оставката на това Правителство, което си купува народна подкрепа от самото начало… А на тези избори и това не успя да направи…

Силен финал на една седмица… Трудно начало на новата…

С годините съм се научил, че ако чакам да се събуждам свеж и позитивен, това почти не става. Не поради това, че съм негативен човек, дори напротив! Но поради факта, че живеем в жесток и груб свят… Той се грижи да ни залее, да ни потопи, да ни смачка… за да ни манипулира.

И затова съм открил своя начин: сутрин да потърся сила от Този, който ме е създал: от Бог Отец и от Неговия Дух, за да започне денят ми различно. Да се отворя да изпълни духа ми, за да съм готов за новия ден… Често си е предизвикателство. Но аз съм такъв, обичам предизвикателствата… Ако няма такива, нещо не е наред: чудя се дали не съм умрял и дали не съм вече в Рая :)

Денят 26 май не беше толкова силен, колкото двата предходни. Но понякога имам нужда и от такива дни – на малко по-бавни обороти, малко по-лежерен график… Дори успях да поспя след обяд…

Вечерта имахме страхотна онлайн среща с моя екип. Дискутирахме точно това: как да употребиш волята си, за да излезеш от трудна сутрин, как да намериш сили да се измъкнеш от „дупката“, как да помогнеш на други да го направят…

Така ми се иска това да се учи в училище… Щеше да е много по-лесно да живеем и да работим.

Нямам статистика, но мисля, че над 95% от българите имат много сериозни емоционални проблеми (в това число и аз самият) – влачим емоционален свръхбагаж и това деформира живота ни, взаимоотношенията ни, мисленето ни, реакциите ни… Колко лесно се диша, когато успееш да се справиш с лъжи, които са те оковавали и ограничавали години и години… Можеш да гледаш хората в очите, можеш да гледаш към бъдещето без страх, можеш да дишаш

Аз не мога да живея без свобода. Задушавам се!

Никога няма да забравя следното: преди години, в университета, асистентката по психология ни даде следното упражнение: раздели ни на групи и ни възложи задача да установим ценностите си в групата и да ги подредим по приоритет. Мислихме, дискутирахме и… измислихме! Здраве, семейство, пари, имоти, приятелство, щастие… Всички групи кръжахме около едно и също. И накрая тя направи следното заключение, което ме преследва цял живот: „Чудя се, защо в нито една от групите не фигурира никъде като ценност свободата…“

Къде я изгубихме? На кого я продадохме? Кой пречупи нещо вътре в нас да живеем като роби на обстоятелства, на късмет, на хора, на шефове…? Как може огромна част от българите да са постоянна жертва на някого и нещо? Все някой ни дължи нещо, все някой ни е онеправдал, все някой не се е погрижил за нас, все някой ни е „прецакал“…

И не оспорвам това, всеки има своите преживявания…

Но аз реших да търся начин да изляза от миналото.

Не мога да живея там, не се чувствам на мястото си.

Аз съм човек на бъдещето, аз гледам напред…

Не ме свърта да се оплаквам и да повтарям, че няма начин. Трябва да има начин! Винаги! Просто не съм търсил достатъчно! Защото в Библията пише, че който търси, намира. Е, затова търся отново… докато намеря… Няма място за предаване…

Какво ще донесе утрешният ден? Ами ще видим! Много скоро!

Но съм сигурен, че ще е ден, който аз ще реша какъв да бъде… Лека нощ и успешен нов старт на новия ден!

публикувано в www.public-republic.com

Автор: georgealex

Вярвам, че животът си струва да се живее по най-добрия начин. Научи повече, приложи наученото и се бори да постигнеш съвършенство с екип от хора, които ще ти помогнат да бъдеш най-добрия човек. Следвай мисията, която имаш и остави диря след себе си. Не си ли струва да живееш за това?