Мое дневниче… 27 май

обрат

Хм, лягайки си снощи, не очаквах толкова обрати през днешния ден!

От сутринта започнаха промени в последния момент – мои клиенти ми отменят часове, класното на дъщеря ми е отложено, онлайн среща беше отменена, друг клиент се обади да ми каже, че утре няма да имам час с него…

Чудя се, дали не се разбутва нещо надълбоко…

Като че ли усещам накакъв тътен от много, много дълбоко място – започнал е процес, някъде в недрата, който още не се вижда, не се усеща, но има някакво смътно усещане, че се задава… промяна…

Много бих искал да е политическа – след всички оставки, които социалистическите лидери по света подават след провала на изборите, така ми се иска и нашият лидер да прояви милиграм достойнство и да подаде своята оставка… Но той май и милиграм достойнство няма… И никаква политическа отговорност…

Достойнството и честта в България изглежда са много луксозна стока…

Днес си мисля за ценностите – говорих с хора от бизнеса, които са отвратени от бюрокрацията и протежирането… Говорих си с хора, които искат да направят крачка към различно бъдеще, но токсичният климат буквално ги задушава…

И се чудя: как се възраждат ценности, които са били нагло и безсрамно потъпквани десетилетия… а може би дори столетия… Възможно ли е?

Живеем в много болен свят: един счупен механизъм, който издава звук, тик-така някак си, но нито е точен, нито е надежден…

На повърхността много неща изглеждат хубави и скъпи – лъскави коли, блестящи кариери, луксозни дрехи… А под опаковката се крие евтин, ама много евтин материал…

Защо сме толкова фокусирани върху фасадата и не гледаме това, което държи нещата в дългосрочен план? Защото медиите ни учат на това? Защото гурута продават милиардни тиражи и правят мръсно много пари от заблуда на масите и захаросани съвети? Защото холивудските филми моделират съзнания, манталитети и възгледи и произвеждат зомбирани тълпи, бленуващи по нещо, което никога няма да имат?…

А кой казва на тях какво да кажат? Кой пише сценария? Кой се гаври с милиарди хора по света да ги обрича на жалко вегетиране и борба за ежедневния насъщен хляб?…

Мисля си доста днес… Дали пък не остарявам? Много философски тръгнаха мислите… Но май от време на време човек трябва да се замисли. Защото от липса на мисъл май се стига до 15:15…

От много години, откакто прекъснах следването си по медицина, има нещо, което ме отвращава – диагнози и експертни оценки за безнадеждност и никакъв изход от подобни диагнози… Лъжи, зли вести, без лъч надежда за промяна… Цинично, подло, нечовешко… Да тиражираш ежедневно тази липса на избор, на възможности, на изход… да всяваш апатия и депресия, тъй като никога нищо не може да се промени към добро… и по този начин да обричаш хората да се влачат по земята, сгърчени, агонизиращи, съсипани, отчаяни…

Гледам днес по улиците празни погледи, напрегнати походки, гневни викове, сприхави забележки… Това не е нормално! Това не е човешко! Това е жестоко!

Кой ще промени всичко това? Кой ще се опълчи и ще плати цената за промяна? Кой ще поведе в друга посока, за да видим светлина в края на тунела?

Кой???

Ако няма кой, да започвам аз? Пак… Отново…

Сега поне съм щастлив, че не съм сам…

През годините имах честта и привилегията да се запозная с много такива, подобни на мене хора – които не чакат някой друг да им свърши работата, да им плати сметката, да им осигури живот и работа…

Които не са роби и не са съгласни да останат там, в сивата тълпа…

Благодаря ви, различни хора! Вие сте истинско вдъхновение! Може да ни наричат всякак (те в това са експерти – да лепят етикети!). Но аз съм щастлив, че ви има и че заедно бутаме един тежък кораб, който бавно се движи към погибел – ние го мърдаме – привидно слабо и леко, но сантиметър по сантиметър, той променя своя курс… Бъдете живи, здрави и силни! Имаме още много работа за вършене…

Спомних си преди години, когато се прибирах от Англия и летях над София: преди да кацнем видях слънцето над облака… След миг бяхме под облака и… слънцето го нямаше…

Не, това беше нереалната реалност – слънцето беше отново там. Но моята гледна точка се беше поменила. Аз бях слязъл под облака, затова слънцето го нямаше.

Единственото, което трябваше да направя, е да положа усилие и да се кача отново там, над облака, където слънцето продължава да грее… винаги…

Тази вечер си лягам доволен – моята родина има шанс! Ние ще ѝ го дадем! Ние сме хората, днес е денят! Няма място за отстъпление, няма място за огъване! Трябва малко усилие, за да се издигнем над облаците…

Лягам да събирам сили! Защото утре ще е нов ден, с нови предизвикателства… И трябва да съм готов!

А ти? Как е при теб? Ти от мислещите ли си? Надявам се да си!…

публикувано в www.public-republic.com

Автор: georgealex

Вярвам, че животът си струва да се живее по най-добрия начин. Научи повече, приложи наученото и се бори да постигнеш съвършенство с екип от хора, които ще ти помогнат да бъдеш най-добрия човек. Следвай мисията, която имаш и остави диря след себе си. Не си ли струва да живееш за това?