Мое дневниче… 29 май

черна котка

Котката не е животно, тя е истинско предизвикателство!

Днес нашият хубавец реши да се раздвижи от 4:30! Беше неспокоен, обикаля из къщи и души нещо, мяука… Нахраних го, опитах да го успокоя – не се получи. Дотук със съня!

И трябваше да реша как ще започне денят ми: крив, кисел и раздразнен, да обвинявам котарака, обстоятелствата, дъжда, трафика… Че все нещо се случва напук, че все някой успява да скапе деня ми… Или да се взема в ръце и да си направя хубав ден… Да си спомня кой съм, какво имам да правя, че имам всичко нужно, за да се справя добре, както обикновено…

Въпрос на решение, въпрос на това в какво ще повярвам за себе си, за хората около мен… И на отправна точка: дали ще остана под облаците или ще се кача при слънцето…

Всеки ден сме изправени пред изкушението да слезем под обстоятелствата и да вземем неправилни решения, базирани на това как се чувстваме и основани на някаква лъжа. Те деформират целия ни ден и оформят живота ни.

Например, по пътя към училище попитах дъщеря ни как се чувства, тъй като й предстоеше класно по математика. Естествено, тъй като това не е любим предмет, а в момента материалът е наистина труден, тя не беше ентусиазирана. Изобщо дори! Сподели, че ще се „издъни“ на класното, тъй като няма да реши нито една задача. Тя вече имаше картина в ума си как ще се провали, как денят й ще е ужасен. И беше тъжна и нещастна.

Поговорихме за това, че напоследък тя се справя добре с математиката, че на класно не се дават задачи, които не са решавани, че независимо от оценката тя е наша дъщеря и ние я обичаме… Молихме се и предадохме ситуацията в ръцете на Бога като поканихме Свeтия Дух да й припомни как се решават този тип задачи, да я утеши… Потърсихме къде се корени лъжата, че ще се провали. И Го помолихме да я замени с истина…

И на нея й светна. Е, на класното е решила една от задачите, но болшинството от класа й имат двойки… Дори призна, че след класното се е сетила как се решава и втората задача, но малко късничко…

В стремежа си да постигаме най-доброто, да успяваме, ние забравяме, че сме просто човеци и имаме нужда от време и малко спокойствие да оправим мислите си и сърцето си. Забързани да гоним задачи и срокове, да се доказваме, ние пропускаме да свършим най-важното – да оправим мисленето си и отношението си, с което започваме деня. И после целият ден е лудница… Е, днес си беше предизвикателен ден така или иначе. Котката е виновна!

Едната ми ученичка беше свежа и лъчезарна, както винаги. Поне привидно… Но всъщност беше разсеяна и не напълно ефективна. Другата беше ядосана и силно раздразнена… И ако аз бях тръгнал със своите дефицити и неправилни решения, ако бях оставил котката да определя целия ми ден, часовете ми можеха да бъдат искинска мъка. Слава на Бога, справихме се с котката още сутринта! Просто си имаше лош ден животината, той иначе никак не е лош, дори е сладур.

А моите часове минаха много добре, дори се смяхме и беше забавно…

Изля се дъжд като из ведро, пороен дъжд. Можеше да ме скапе, тъй като обърка мой план. Но и това не беше краят на света. И това мина. Пренаредихме плана, голяма работа!

Удовлетворен съм от днешния ден – говорих с хора и помогнах да си върнат надеждата, че неща в живота им могат да се променят. Дочетох си страхотната книга в подготовка за семинара в събота! Моя приятелка ми се обади да ме зарадва, че в кампанията за Естер имаме още един дарител и още пари за самолетния билет… Жена ми се прибра от тържеството на нейното училище и беше доволна как се е получило и как са се представили децата…

Но най-вече съм доволен, че от сутринта се справих със себе си, не с котарака. С него не успях, но успях да започна деня правилно. И завърши правилно.

Колко му трябва на човек, за да е удовлетворен? Ами едно решение: дали е по-важно това, което му се случва, с всички негативи и прибързани емоционални заключения, една лъжа, че всичко е обречено и няма изход… Или да си припомни как се е справял до този момент и че отновоможе да се справи и този път… Да запретне ръкави и да си направи деня.

Хубав ден беше!

публикувано в www.public-republic.com

Автор: georgealex

Вярвам, че животът си струва да се живее по най-добрия начин. Научи повече, приложи наученото и се бори да постигнеш съвършенство с екип от хора, които ще ти помогнат да бъдеш най-добрия човек. Следвай мисията, която имаш и остави диря след себе си. Не си ли струва да живееш за това?