Мое дневниче… 31 май

емоционален свръхбагаж

Един страхотен ден! Имахме целодневен семинар на МЛМ Академия, който беше много интересен, полезен и ценен. Говорихме за истинските проблеми – много често това, което виждаме като проблем на повърхността, е само проявлението на сериозен вътрешен дефицит, който си носим и който провокира проблемите. И ако не се справим с корена на проблема, а само го „гримираме“ с временно решение, след това се сблъскваме със същия проблем отново и отново…

Например, редовно се ядосваш и избухваш, когато някой закъснява. Разбираш, че не е добре и се учиш да броиш до 10, започваш да си повтаряш, че това е проблем на човека, а не твой, опитваш най-различни техники. Но всъщност проблемът не е със закъснението на другия, проблемът е твоят гняв. Трябва да се потърси кога е започнал и защо предизвиква такава бурна реакция у тебе. Когато се занимаеш с това, някак си хората около тебе ще спрат да закъсняват.

Или се притесняваш да се запознаваш с нови хора, до степен, в която си „глътваш граматиката“, ръцете ти се изпотяват, изчервяваш се… Проблемът не е да четеш книги за мотивация и да слушаш съвети от типа „След като другите го могат, можеш го и ти!“ Това е все едно да кажеш на човек, който има страх от вода, „Ти също можеш да плуваш!“ Ако не се справиш със ситуация, в която може би си бил злепоставен, унизен или обиден от непознат, не се занимаеш с решение, което си взел в тази ситуация и не излееш чувствата, свързани с нея, няма шанс да започнеш да общуваш с нови хора.

За всеки проблем има причина. Разбира се, не е нужно винаги да търсим причините и да станем „анализатори“. Но когато има такъв проблем, който те спъва и ти пречи в нормалния живот, това със сигурност иска внимание. Ако си кажеш: „Аз съм такъв, не може нищо да се направи по въпроса, опитах вече много пъти, не става!“, ти няма да умреш, но се чувстваш емоционален и духовен инвалид, който е отцепил цяла дадена област от живота си, и не можеш да се радваш на свободата да бъдеш пълноценен… Това е една от причините да виждаме толкова много „живи мъртви“ около нас – не са получили адекватна помощ и са се отказали. Затова вече не живеят, те просто вегетират… И са зверски неудовлетворени, гневни, жлъчни и цинични… А всъщност България не е гадна, хората около тях не са мръсници…

Има дълбоки вътрешни проблеми, с които самите хора трябва да се занимаят… Отделихме специално време на прошката и това беше много полезно за голям брой от присъстващите. Много често слушаме и четем „мъдрости“ на един или друг гуру или слушаме от „баба“ как стоят нещата в живота… И най-често чуваме „Прости и забрави!“ Е, това се оказва почти невъзможно за болшинството от хората, тъй като им изглежда несправедливо – как да забравиш това, което са ти причинили, начина, по който са те онеправдали? Или пък невъзможно, тъй като отново и отново се връщат към спомена. И той боли много.

Прошката е средството да се справиш със собствения си проблем, а не с проблема на този, който те е онеправдал или обидил. Прошката означава да вземеш решение да пуснеш този човек, независимо какво чувстваш, и да се откажеш да му/й отмъщаваш (в това число да говориш лошо или да отбягваш човека), да излееш всички чувства, свързани със случая и да повтаряш това толкова, колкото е нужно. Докато изпразниш цялата „чаша на огорчение и болка“. Докато можеш да видиш този човек, без да има реакция вътре в теб. Това не означава да се сдобриш с него/нея! Прошката не означава възстановяване на отношенията – другият човек също трябва да извърви своята част от пътя – да поеме отговорност, да се извини, да спечели отново доверието ти. Прошката е твоето лекарство за твоя проблем.

Оказа се, че едно от най-трудните неща е да простиш на себе си за грешки, които си допуснал и които са довели до сериозни последици. И когато се видиш в огледалото, да не се наричаш „Загубеняк!“ и „Глупак!“, а да се приемеш такъв, какъвто си, човек с недостатъци… Но и с много позитиви! Много здравословно упражнение. И носи много свобода да живееш радостен и щастлив!

Говорихме за това какво означава истински екип и как се работи в екип – Любомира Любенова и Таня Костадинова от Медия Старт бяха неотразими! Много практично, много лично споделиха как са постигнали сработване на три млади дами, които започват да стават една водеща компания за реклама и видео маркетинг. Беше толкова заразяващо да видим, че в България това може да се случи, че може да има компания, която отказва клиенти, тъй като работата с тях противоречи на принципите на компанията, да работят етично и колегиално, да изграждат лидери… Много мотивиращо и насърчително, запомнящо се!

Накрая завършихме с цели и стратегии и се оказа, че наистина има хора, които вече знаят как да си поставят цели и как да ги преследват Имам предвид в личния си живот. Тъй като в корпоративния бизнес това е нещо нормално, но болшинството от хората ги оставят тези неща за „на работа“. След това не можем да ги пренесем в личния си живот, тъй като „не ни се занимава“. Но ако нямаш цел, не знаеш къде отиваш. И е много вероятно да не си щастлив от това къде се оказваш накрая. Затова много хора днес мърморят и са на неправилното място, тъй като нямат ценности, нямат цел и не изработват стратегия. Те само реагират на ситуации и проблеми. Животът им се люшка и лашка и те са постоянно неудовлетворени и нещастни… И тровят себе си, семействата си и познатите си с тази горчилка, която може да се изчисти с решаване на този проблем.

Много хубав ден! Много ценен ден! Много удовлетворяващ ден! Благодаря ти, Господи, че ми го подари!

публикувано в www.public-republic.com

Автор: georgealex

Вярвам, че животът си струва да се живее по най-добрия начин. Научи повече, приложи наученото и се бори да постигнеш съвършенство с екип от хора, които ще ти помогнат да бъдеш най-добрия човек. Следвай мисията, която имаш и остави диря след себе си. Не си ли струва да живееш за това?