Образование… за всеки!

училище

Този материал е написан в чест на моите родители, които от малък ми внушиха жажда за свобода от системата и инвестираха в мен повече от всичко друго.

Стоян Георгиев

За щастие не всички родители са се наредили на опашката на безплатното образование – много от тях осъзнават ползите и записват децата си в частни училища, други създават родителски кооперативи, а трети избират сами да образоват децата си. В България се навдига ново поколение родители, които не желаят фундаменталната роля и право при отглеждане, възпитание и образование да им бъде отнета. Тази роля не идва с директива, спусната от министъра на образованието, а с желанието на родителите да бъдат свободни при своя избор на вид училище, форма на обучение и дори учебен материал според своите собствени предпочитания.Ние не можем да си позволим да изгубим още едно поколение деца само защото не си признаваме, че сме допуснали грешка или защото някои хора не желаят да се разделят със своето желание за контрол върху масите.

Как стигнахме дотук?

Един от първите идеолози на задължително и контролирано от държавата образование е Платон, който в своите „Закони“ ¹ въвежда утопичната идея за идеалната държава, в която от децата се изисква сляпо покорство, а лъжата е инструмент, използван за индоктринирането на народа. В древна Атина първоначалната задължителна образователна система преминава в доброволна, докато в Спарта децата се образовали във военните лагери на държавата в пълно подчинение и изключителна суровост. Концепцията за фундаменталното място и роля на родителите в образованието е първоначално залегнала в юдаизма, както е записано в Стария завет на Библията:

„Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“

Интересен факт е, че по времето на Вавилонския плен евреите създали първата синагога, като нейната основна цел била съхраняването на юдейската идентичност. Характерно за синагогата било, че не от децата, а от родителите се изисквало да посещават синагогата – в юдейската философия запазването на семейството било от първостепенно значение. ⁴ По-късно тази концепция преминала в християнството:

„И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно.“ ²

Ето защо по време на Средновековието образованието не било задължително в Европа и се провеждало в църковните училища, университети и частните занаятчийски училища. Възраждането на идеята за задължително държавно образование се появила отново след Реформацията и в последствие – Просвещението, заедно с възраждането на древногръцката мисъл, култура и практики. Въпреки безспорните ползи от протестантските реформатори за развитието на прогресивната западна мисъл, поради идеологията на времето, те изиграват ключова роля при установяването на задължително образование за всички. Самият Лутер пише в своите трудове:

„Уважаеми управници, ….настоявам гражданските власти да изискват от родителите да изпращат децата си на училище“. ³

Като съвременник на Лутер и последовател на Ян Хус, Ян Амос Коменски създава класно-урочната система, която се превръща в основен инструмент на тази идеология.⁴ По-късно задължителната философия прониква в идеологията на Пруската империя, която въвежда почти деспотично задължително образование за децата със сериозни последствия за родителите, вкл. отнемане от семейството.

В периода на своето управление Жан Калвин основава няколко държавни училища, в които въвежда задължително образование. В последствие последователите му настояват за въвеждане на задължително образование из цяла Западна Европа с цел задълбоченото познаване на Библията. Един от най-силните ефекти на калвинистите е върху историята на образованието в Америка, поради факта, че те имали изключително влияние върху мисленето на английските пуритани. Всъщност именно от пуританите възниква идеята за въвеждане на задължително образование в Масачузетс и след това – разпространението му из цяла Америка. Все пак тяхната основна идея не била налагане на „образователен деспотизъм“ за всички, а по-скоро грижа за осигуряване на достъп на сираците и децата от крайно бедни семейства до образование. Въпреки това, дори и след въвеждането на задължително образование в щата Масачузетс през 1852 г., броят на учебните седмици бил между 12 и 20, и малко деца се учели в училище. Например през 1900 г. само 6% от децата в Америка били завършили гимназия и даже тази група била научила четене и писане вкъщи от собствените си родители. Според някои учени (д-р Реймънд Муур) периодът с незадължително образование бележи най-високо ниво на образованост на населението в САЩ ⁵. 70-те години на 20-ти век пък бележат началото на най-масовото образователно движение в света – homeschooling (образование вкъщи).Оказва се, че едни от най-великите лидери и умове на човечеството са били образовани именно вкъщи – ето някои от тях:

– Александър Велики (356-323) г. пр. Хр., обучаван от собствения си баща и под менторството на Аристотел;

– Жана Дарк (1412-1431 г.) – френска жена-лидер, един от най-великите военоначалници в историята, обучена вкъщи от майка си;

– Леонардо Да Винчи (1452-1519 г.) – италиански художник и изобретател;

– Исаак Нютон (1643-1727 г.) – най-великият физик в историята

– Блез Паскал (1623-1662 г.) – французин, един от най-големите математици и философи, обучаван от баща си;

– Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791) – известен германски композитор, обучаван от баща си;

– Клара Бартън (1821-1912 г.) – създателка на американския Червен кръст;

– Александър Греъм Бел (1847-1922 г.) – откривател на телефона, обучен вкъщи от глухата си майка

– Пафнути Чебишев (1821-1894 г.) – един от най-големите руски математици;

– Дитрих Бонхофлер (1906-1945 г.) – немски християнски мислител и идеолог, убит от Хитлер заради това, че говорел и проповядвал открито срещу него;

– Томас Едисон (1804-1896 г.) Майка му го извежда извън училищната система на 7-годишна възраст и започва да го обучава у дома, след като е бил обявен за безнадежно глупав от своя учител;

– Чарлз Дикенс – изключително плодовит английски писател;

– Уинстън Чърчил (1874-1965 г.) – най-великият политик на 20 век;

– генерал Дъглас МакАртър – водещ американски генерал на 20-век, обучаван вкъщи от майка си;

– Андрю Карнеги (1835-1919 г.) – известен американски бизнесмен и филантроп;

– Фердинанд Порше (1875-1951 г.) – германски конструктор, създател на автомобила Порше;

– редица американски президенти, мислители и лидери – Томас Джеферсън, Джеймс Монро, Ейбрахам Линкълн, Джон Адамс Бенджамин Франклин, Джордж Вашингтон, Джеймс Мадисън, Патрик Хенри, Франклин Рузвелт, Теодор Рузвелт, Марк Твен, Джордж Бърнанд Шоу, Франк Райт и мн. др.

домашно обучение

С възникването на Френската революция в Европа идеята за задължителното образование набира още по-голяма скорост, като в последствие комунистическите идеолози и националсоциалистите затвърждават твърдението на влиятелния Маркиз дьо Сад, че децата са собственост на държавата. Образованието в комунистическите (почти робовладелски) държави, вкл. България, се използвало за индоктриниране на масите и възпитание за целите на държавата. По подобен начин и национал-социалистите използвали силата на държавната пропаганда и монопол върху образованието, за да установят фашистките си идеи. Задължителното образование става до такава степен възприето от тези общества, че дори не се подлага на съмнение от самите родители.

В България пък по времето на турското робство от децата на българите не се изисквало да посещават училищата на империята. През Възраждането първата исторически възникнала институция, която е откривала училища, е общината, която става и техен основен спонсор заедно с църквата, където по време на богослужение вярващите били приучавани да дават за образованието на своите деца. Характерна черта на българските училищни настоятелства е тяхната автономност, въпреки чуждото политическо господство. Търговските сдружения също изиграли роля в спонсорирането на училища, отделяйки огромни суми за тази цел. Поради факта, че първоначално е нямало централно ръководство, новосъздадените класни училища били твърде разнообразни по характер и това осигурило възможност за обучение на бъдещите български лидери в принципите на свободата. Създаването на централно ръководство на българските класни училища довело до тяхното унифициране и с това стартира процесът на централизация (по-късно – национализация) в образованието.

Защо смятам, че образованието не може да бъде задължително в едно истински свободно общество. Днес държавните училища са изцяло контролирани от правителството и са обект на всичките му бюрократични злини, които в крайна сметка довеждат до:

– физическо и емоционално насилие над личността на децата;

– достъп на цигари, алкохол и дори наркотици в училището;

– издигане на неморалния начин на живот като най-висша ценност;

– конформизъм и възпитание в сляпо покорство;

– липса на насърчаване на критичното мислене;

– опитът на една или друга лобистка група да наложи своя мироглед в класната стая;

– скъсване на връзката с дома и семейството.

Днес от всяко българско дете се очаква да бъде записано в рамките на системата на държавното българско образование. Частните училища в България не разполагат с каквато и да била автономия и трябва да се съобразят с държавните образователни изисквания, за да получат лиценз и право на съществуване. По този начин родителите получават единствено възможността да осигурят на децата си подходяща атмосфера, но отново под държавния диктат на учебната програма. Училища, съществуващи извън системата на българското образование се смятат за нелегитимни. В едно истински свободно общество частните училища зависят от удовлетворението на родителите, за да останат в бизнеса, докато правителствените училища никога не са искали позволението на родителите, за да образоват децата им – те използват принципа на силата, за да ги вкарат в класната стая. Малко родители осъзнават, че с първия училищен звънец те предават на държавата правото да образова децата им, според както намери за правилно.Тогава училището може да предава на децата им каквото си поиска, по начина, по който то си иска. То може да си осигури достъп до сърцата на децата чрез позволяването намеркантилни бюрократи, лобистки групи или странни идеологиида им влияят според политическия курс, който следва страната.

Реалното образование би трябвало да осигури правото на родителя да избере вида на образование, учебна програма и форма за своите деца според своите предпочитания, а не да бъде спуснато като задължителна полица от страна на държавата. Лицата и организациите, които желаят да започнат частно училище, би трябвало да имат пълната свобода да изберат независима програма, както е в много страни по света, а не да се съобразяват със субективизма, натрапен от държавните образователни изисквания. Днес родителите са се превърнали в роби на държавните училища, децата страдат, а съвестните учители намират себе си попаднали в система, която ограбва креативността, труда им и възможностите за адекватно заплащане. Колкото по-дълго училищата са в клопката на държавния монопол и контрол, толкова повече намалява шансът за истинска реформа в образованието.

Чувстваш ли се разочарован от държавната образователна система? Усещаш ли се така, сякаш делигираш своята власт на политици и кухи образователни експерти, участващи в игра, която всъщност малко от тях желаят да играят? Независимо дали си родител, учител, експерт или просто загрижен българин за образованието – бих искал да те призова заедно с мен да помислим как можем да видим истинско, неконтролирано от държавата частно образование в България.

Библиография:

1. Платон – „Закони Платон“;

2. Библията – Свещеното писание на Стария и Новия завет;

3. John William Perrin, The History of Compulsory Education in New England, 1896

4. Ян Амос Коменски, Велика дидактика

5. Dr. Raymond Moore, Home Grown Kids, 1981

Автор: Стоян Георгиев

http://www.semeistvo.bg

Автор: georgealex

Вярвам, че животът си струва да се живее по най-добрия начин. Научи повече, приложи наученото и се бори да постигнеш съвършенство с екип от хора, които ще ти помогнат да бъдеш най-добрия човек. Следвай мисията, която имаш и остави диря след себе си. Не си ли струва да живееш за това?