Онисим? Кой е той?

Paul and Onesimus

(Красивата история в посланието на апостол Павел към Филимон)

„Онисим бил роб на Филимон – богат гражданин на Колос и виден член на църквата там. Онисим ограбил своя господар и избягал от Колос в Рим, където множества крадци и престъпници се тълпели по онова време (Тацит). В Рим Онисим попада на Павел, който бил там в домашен арест.

Не знаем кое или кой е свързал Онисим с Павел. Може да е бил гладът, може гузната съвест. Той не можел да забрави дома на своя господар в Колос – място, където се събирали християни всяка седмица, за да се покланят заедно на Бога. Нито можел да забрави какво говорел Филимон за Павел, на когото дължал своето спасение. И сега, когато Онисим бил в Рим, по странно „съвпадение”, Павел също бил там.

В резултат на тази среща, Онисим се обърнал към Христос, воден от апостол Павел. Той започнал да помага в дома на апостола и неговата помощ била радушно приета от Павел, който заявява, че с удуоволствие би го задържал при себе си, но няма да го направи без знанието и позволението на Филимон. Затова изпраща Онисим обратно при неговия господар в Колос.

По същото време Павел пише до църквата в Колос по други въпроси и поверява посланието да бъде занесено от Тихик и Онисим. Апостолът препоръчва Онисим на братята в Колос като „верен и възлюбен брат, който е един от вас.” И дори продължава като казва, че Тихик и Онисим ще разкажат всичко, което се случва с Павел в Рим. Тази препоръка много улеснява Онисим при неговото връщане в Колос.

Но Павел прави още повече: пише послание лично до Филимон. Връщайки се в града, където се знае, че не е бил нито християнин, нито почтен човек, Онисим имал нужда някой да потвърди промяната в неговия живот и да удостовери, че тя е реална и трайна. И Павел прави точно това в посланията до Колосяните и до Филимон.

Колко елегантно и с какво внимание пише той за Онисим! „Приеми го,” казва апостолът, „все едно ти пращам собственото си сърце.” (Филимон 1:12) Човекът, когото колосяните познавали като безполезен избягал роб, сега е препоръчан не като роб, а като брат – вече не е престъпник и крадец, а човек, на когото може да се разчита; не е презрян, а възлюбен.

Апостолът моли Филимон да посрещне Онисим по начин, по който би посрещнал самия Павел. Историята на Онисим и неговото минало напълно унищожавали значението на неговото име (полезен): той в никакъв случай не бил полезен, а напротив: напълно безполезен и дори опасен. Но след трайната промяна, настъпила и потвърдена в Рим, той бил много полезен на Павел и ще бъде полезен на Филимон.

Онисим явно е ограбил своя господар преди да напусне Колос, но в това отношение апостолът пише, че ако с нещо е ощетил Филимон, Павел става негов гарант. Филимон може да третира това послание като официален документ за гарантирано плащане: „запиши това на моя сметка и аз ще ти го платя.” Ако Филимон не беше християнин и ако Павел не беше написал това красиво писмо до него, Онисим щеше да трепери от ужас да се върне: в римската империя робите били разпъвани за много по-дребни провинения от неговото престъпление. Крадец и беглец не можел да очаква нищо друго, освен мъчения и смърт.

Но сега, поради Христос, всичко това е променено. Господарят, който е бил ограбен и ощетен, е посветил живота си на Исус Христос. Писмото, което получава по своя роб, е написано от „затворник в Исус Христос.” Затворникът също е брат в Христос, възлюбеният Павел – със сигурност той е човек, когото Филимон обича. Тогава Павел споделя, че очаква скоро да бъде пуснат и да може да отиде отново в Колос и пита Филимон дали ще го приеме у дома си като гост.

Не можем да си представим, че неговата молба по отношение на Онисим няма да бъде приета от Филимон, дори напротив: той прави повече от това, което апостолът моли – когато Павел отива отново в Колос, той намира сърдечен и топъл прием, както от Филимон, така и от Онисим.

John Rutherfurd

Красотата на тази история е, че в Исус Христос има ИСТИНСКО възстановяване. Притчата за блудния син и за неговото възстановяване след като е пропилял всичко и се чувства недостоен да бъде приет отново в дома на своя баща, е приложена на практика от Павел и Филимон – робът-крадец е доверен човек на един от основните апостоли в Библията.

Евангелието е РЕАЛНА СИЛА ЗА ПРОМЯНА на човешки живот – мъртвите биват възкресени и хората с ужасно минало биват възстановени. Не красиви думи, а тотална трансформация, не компромис, а променено сърце и променена съдба.

Дълговете са заличени, грозното минало е изчистено, скъсаните взаимоотношения са възстановени… само поради Него, Исус Христос, и Неговата жертва на Кръста на Голгота… Той плати цената за това възстановяване с Кръвта си и днес може да го приложи в твоя живот, тъй като жив сега!

Той МОЖЕ и ИСКА да промени живота на ВСЕКИ, който Го потърси и се покае за греховете от миналото. Той МОЖЕ и ИСКА да промени и твоя живот – от роб, жертва, престъпник, виновен, отритнат, натирен, похулен и нещастен да ти даде ЖИВОТ, ПОВЕЧЕ ОТ ИЗОБИЛЕН (Йоан 1 до 4 глава). Защото не си роден на тази земя случайно! ТОЙ ТЕ СЪЗДАДЕ С ЦЯЛАТА СИ ЛЮБОВ И ГРИЖА… И днес може да те възстанови със същата тази любов и грижа. Просто ела при Него и Го приеми в своя живот.

Слава на Исус завинаги за Кръста и Спасението!

Слава на Бог-Отец, Който Го прати в жертва за нас!

Слава на Святия Дух, който прави тези чудеса на възстановяване и днес!

Автор: georgealex

Вярвам, че животът си струва да се живее по най-добрия начин. Научи повече, приложи наученото и се бори да постигнеш съвършенство с екип от хора, които ще ти помогнат да бъдеш най-добрия човек. Следвай мисията, която имаш и остави диря след себе си. Не си ли струва да живееш за това?