От гега към корона

корона

Кой не е чувал за Давид и Голиат? Но кой наистина се ползва от смисъла на тази история?…

Всички знаем прословутата история на Давид и Голиат. Едва ли ще срещнем човек, който дори да не я е чувал в детайли, да не може да разкаже с две думи, че малкото момченце Давид победило великана Голиат.Аз лично съм слушала много проповеди и интерпретации на тази история, но искам в следващите редове да напиша просто няколко ключови момента, които разтърсват душата ми всеки път, когато мисля за това.

Някои смятат, че тази история е кулминация и е най-важното, което да знаем за Давид. Аз не мисля така. Това, което виждаме наяве е започнало мно-о-о-о-го по-рано и се е родило в скришно място.

Давид беше овчарче. Интересно е, че когато Самуил дойде, за да помаже новия цар на Израел, Давид пасеше овцете, т.е. вършеше обичайните си задължения. Никой от братята му не беше с него. Той беше сам. И знаете ли, това не го притесняваше! Харесвам Давид. С него си приличаме по нещо. Аз обичам усамотението. Мога с часове, дори с дни да бъда сама и да не скучая. Мога да чета, да се разхождам сред природата или да върша обичайните си задължения… О, Боже, душата ми копнее за повече такива моменти…

Там, в това усамотение, се формираше бъдещия велик герой – цар Давид. Малкото овчарче, което разчиташе единствено на Бог да бъде с него, да го пази от злите зверове, да му дава сила да се пребори с тези, които атакуваха стадото (лъвът и мечката). Овчарчето, което беше поет и изливаше пред Бога, с думи или песен, своето сърце такова каквото е. Споделяше с Него и страховете, и радостите си, и въпросите си, и прозренията си…

Обичаш ли тишината? Или в живота ти е пълно с гласове?

Някои хора просто не могат да останат и две минути сами. Може би така са устроени.

Давид се наслаждаваше на времето, в което изливаше сърцето си пред Господа!

А това, приятели не става, когато си сред шумни компании или когато MP3 плейъра пробива мозъка ти с най-новото християнско хард парче (не ме разбирайте погрешно, харесвам хард музиката).

Господ каза, че Давид е според сърцето Му! (Деян 13:22) Какви думи, а?

Беше ли Давид безгрешен? Не! Но беше ли искрен? Бързаше ли да се покае за греховете си?

Той каза: “Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?”

Животът на Давид не беше лесен. За да получи короната, той мина през много неща: беше презиран от братята си (ужасно); трябваше да носи призива си със смирение доста време преди да види изпълнението му (какво търпение само); беше преследван от царя (е, това звучи наистина страшно… да те преследва съседа ти е едно, да те преследва цар – нещо съвсем друго); научи се на заветни взаимоотношения (о, Боже, това не е лесна работа); ходеше под власт и не позволи на бунта да разцъфне в сърцето му; трябваше да се научи как да управлява хайка от бандити и как да ги превърне в герои (леле-е-е)…

Можем много неща още да изброим. Но за мен най-ценното е, че във всичко това, той запази сърцето си чисто и близо до Този, в чиято власт са човешките сърца. Единственият, който може да извършва най-уникалната сърдечна операция – да заменя каменни сърца с меки, стига …да има кой да го поиска.

Автор Зорница Александрова

Автор: georgealex

Вярвам, че животът си струва да се живее по най-добрия начин.
Научи повече, приложи наученото и се бори да постигнеш съвършенство с екип от хора, които ще ти помогнат да бъдеш най-добрия човек.
Следвай мисията, която имаш и остави диря след себе си.
Не си ли струва да живееш за това?