убиват лидери

Вървя по улиците на град Посредственост и чувам виковете на побеснялата тълпа:

– Разпни го! Убий го! Смърт! Този не заслужава да живее!

– Защо, какво е направил?

– Той е различен, не се съобразява с нас и с това, което му казваме! Да умре! Пусни оня, който е като нас! Може да е престъпник, и какво? Не сме ли всички ние грешни? Не искаме хора, които са различни! Те ни дразнят! За какъв се мисли този?…

Много е трудно да си лидер в нашия свят: всеки има своето мнение, своите права, своите изисквания и своите купища оплаквания… Хората са голям инат и не искат да бъдат водени, тъй като ТЕ ЗНАЯТ… Чудя се защо ли тогава все се оказват в задънена улица…

Хуманистичният дух и арогантността на мнозинството убиват лидерите днес. Тълпата мрази лидерите, тъй като тълпите не желаят да излязат от своята посредственост… Необходима е промяна, а те мразят промените…

Лидерите са редки птици, почти изчезнал вид… Те са различни и в това е тяхната сила. Проблемът е с прекаления натиск от тълпата да ги направи като себе си, защото тълпата гласува и е важен нейният вот…

И какво ще стане, ако не те изберат?

Ами просто си продължи напред. Винаги ще има хора, които да те следват, поне няколко… Надявам се…

Ако си роден за лидер, свикни с това да бъдеш сам, неразбран, отхвърлен, критикуван, изолиран. Не се и опитвай да обясниш онази искра, която те движи напред и не се старай да разясниш всичко на хората, които те следват: те просто не могат да те разберат… Те са движени от други искри…

Ако се опиташ да угодиш на тези, които би трябвало да следват теб, ти ще се окажеш там с тях, в дълбоката посредстеност. Нещастен, огорчен, прекършен…

Открий правилната група хора, които са като теб: различни и силни да устоят на натиска на течението, на властващата посредственост наоколо…

Не е лесно да бъдеш сред такива хора, но си струва усилието. В такава компания можеш да бъдеш предизвикан и провокиран да се развиваш. Ще намериш сили да дадеш най-доброто от себе си, независимо от това колко различни сте всички и колко странен може да изглеждаш на другите.

В компанията на лидери не е лесно, предизвикателно е: лидерите не дават идеи, те не могат много добре да обясняват…

Те живеят с мисия.

Лидерите са фокусирани и целенасочени. Много често не е лесно да се общува с тях, тъй като те живеят в различно измерение и много малко от лидерите, които познавам, са отлични в комуникацията.

Лидерите не се нуждаят от много обяснения, те имат нужда от искрата, която ще ги провокира и ще ги изстреля напред. И тази искра се ражда само в такива взаимоотношения, където желязо остри желязо. Там са истинските искри… Не при фойерверките…

Ако си лидер, не прекарвай цялото си време сред последователи. Прекарвай и време с други лидери! Те са средата, където ще се разгърнеш и ще се развиеш. Макар да е много често ветровито и сухо там, макар да не е лесно… За там си създаден и оттам черпиш сили…

Лидерите нямат нужда от идеи, те си имат много… Те имат нужда от насърчение да бъдат силни и смели и да следват своята мисия и кауза. Вдъхнови се от смелостта на другите, които плуват срещу течението. Зареди батерии не от хора, които са богати, а от хора, които имат искрата, имат „живец“.

И най-вече, за да не те стъпче, убие и разпъне озверялата тълпа, пази сърцето си. Не позволявай на огорчение и разочарование да се загнездят и установят там. Защото те угасят искрата…

А ако това се случи, ставаш просто зомби, мърдащ труп… И около такива никой не иска да стои… никой не ги следва…

Георги Александров

Вашият коментар