4 цвята

Цветовете и ученето на език? Можеш ли да учиш сам? Не? Кой каза? Хайде да видим…

Можеш ли да учиш език сам? Разбира се. Не слушай хората, които ти казват, че човек не може да научи език самостоятелно. Лично аз съм чувала за такива случаи…

Какво ти трябва? Ето няколко идеи:

– Учебник – ниво Starter или направо Elementary. Издателства много, избор – голям. Ако не си сигурен, винаги можеш да ни пишеш за съвет… 🙂 Може да си купиш и софтуер. Вече има такива на пазара.

– Речник. Нека да не е високо ниво. Потърси някой, който включва около 5 000 думи.

– Открий канал на кабелната телевизия, който е на съответния език и който ти е интересен, но без субтитри. Това е чудесно помощно средство.

– Абонирай се за безплатни онлайн Нюзлетъри на любимите си списания и вестници.

Дотук беше лесното. Сега ще трябва много искрено пред себе си да отговориш на следните няколко въпроса:

1. Какво искаш да постигнеш?

2. Кога точно ще започнеш?

3. Колко дни седмично ще отделиш за това и по колко часа дневно?

За да те улесня, ще ти покажа нещо. Така можеш предварително да разбереш дали този твой план ще успее или не.

Как учат различните хора?

Следните редове са породени от книгата на Майкъл Делоухи „Успех в 10 стъпки“, в която той дава кратък обзор на системата на Том Шрайтър за разпознаване на типовете персоналности. На хората им е много трудно да ги помнят като флегматик, сангвиник, меланхолик и холерик. Много по-лесно е да ги възприемаме чрез цветове. Ето защо той разработва цяла система, която ни помага да разпознаем към кой тип човешка персоналност се причисляваме. Ето ги накратко:

Жълти

Жълтите съставляват 35% от населението. Те са медицински сестри, учители, служители във фондации… хора, които се грижат за другите. Те дават сърцето си да помагат на хората. Нямат време за себе си, защото се раздават на всички.

Сини

Сините просто искат да се забавляват. Те са 15% от населението. Винаги се занимават с продажби в един или друг смисъл. Те скачат от програма на програма и търсят забавление и купон. Те са най-творческите хора на планетата – актьори, музиканти, художници, търговци…

Зелени

Зелените са 35% от населението. Те са аналитични хора. Те анализират до припадък, че даже до смърт. Те са пропуснали възможности за милиони долари, защото са анализирали твърде дълго. Често те са счетоводители, държавни служители, хирурзи…

Червени

Червените съставляват 15% от населението. Те са мотивирани от пари и са фокусирани върху това да изкарват пари. Не си прави труда да им говориш за семейство и отпуски! Не че не се интересуват от тях, но фокусът им е пари и когато ги правят, това ги удовлетворява. Често те са в управленски позиции, директори и мениджъри, политици…

Разбира се не казваме, че един цвят персоналност е по-добър или по-лош. Всеки цвят има своите положителни и отрицателни страни. Едва ли за теб ще е лесно да определиш кой цвят си само от няколко реда. Ето още малко подсказки:

Какво е най-вярно за теб? Какви думи често казваш?

„Обичам приятелите си, семейството си, домашните си любимци. Толкова искам те да са щастливи и бих направил всичко да видя това… Обичам да помагам на хората. Това не е ли най-важното нещо на света? Само тогава се чувствам истински удовлетворен…“ – жълти

„Без забавления животът няма стойност! Един път се живее на тази земя. Човек трябва да лети на високо, а не да пълзи по земята. А ако го прави заедно с приятелите си, това е страхотно! Обичам да пътувам, обичам компаниите, запознанствата с нови хора, обичам веселието и големите купони…“– сини

„Никога нищо не се получава добре, ако човек не си върши работата сериозно. Нещата трябва да се вършат както трябва! Мразя претупването, мразя закъсненията… Като кажеш нещо, по-добре го направи! Ако не си точен към мен, едва ли ще успеем да се сприятелим.“– зелени

„Кой казва, че има проблеми? Това не са проблеми. Това са предизвикателства! И те трябва да се разрешават! И то – бързо! Ти направи това, ти онова! Хайде, действайте! Времето е пари!”– червени

Ако вече си успял да се ориентираш кой цвят си, ще ти бъде много по-лесно да разбереш как е най-лесно за теб да учиш език и дали можеш да го правиш самостоятелно.

Жълтите – Те едва ли биха учили сами, защото винаги искат да са със своите близки и приятели. Също така рядко имат време за себе си. Готови са да пренебрегнат личните си нужди в името на другите. Ако в момента, в който седнат пред учебника или решат целенасочено да се упражняват, телефонът звънне, а от отсрещната страна е техен приятел, те просто моментално биха забравили заниманията си. Важното в този момент няма да е английският. 🙂 Винаги в ума им ще е следното: „Е, тези упражнения ще ги направя след като помогна на ….” Седмицата вече ще е изтекла, когато те установяват, че не са успели да отделят плануваното време за учене.

Сините – Те едва ли биха учили сами, защото просто са устроени така, че да НЕ МОГАТ да бъдат сами. Може би ако останат за малко без хора около себе си, биха откачили… 🙂 „Да чета от някакъв скучен учебник… Не, благодаря.“ Така няма купон, няма забавление. Те обичат да говорят, говорят и да са в горещия център на нещата. За сините ще е ужасно да учат в група с хора, които считат за скучни, а още по-зле – с такъв преподавател. Ако часовете не са купон, те ще се появят един-два пъти и край. Ще „отпътуват” за следващото нещо, което изглежда по-забавно. Ще търсят по-горещи приключения.

Зелените – Те имат по-голям шанс да учат сами. Те ОБИЧАТ да са сами. На тях въобще не им пречи да останат няколко дена без хора наоколо, даже много го искат. И никога не скучаят. Обичат да четат и да са пред компютъра. Да вземат учебник и да работят самостоятелно би било прекрасното решение за тях. Но… има един малък проблем. Много бързо се депресират, защото по душа са перфекционисти. В момента, в който не установят сериозен личен напредък с езика, те бързо се отчайват. Ако допускат много, много грешки, това също ще ги съсипе. Те МРАЗЯТ да допускат грешки. Ако няма до тях някой син преподавател например, който да ги насърчава и окуражава през цялото време, вероятността да се ядосат и да зарежат всичко е голяма.

Червените – Имат по-добър шанс да учат самостоятелно, защото на тях им е много трудно по природа да позволят на някой друг да ги учи… 🙂 Когато те са в група или дори в индивидуални часове, винаги изпъкват с това, че все дават акъл на преподавателите как точно да преподават. Червените ученици са предизвикателство за всеки учител… 🙂 Те имат предварително оформено мнение за всичко – колко, как, защо… Какво може да се случи обаче? Те гледат на незнанието на езика като на проблем. А в природата им е да решават проблемите и то БЪРЗО. Всеки знае обаче, че за да се научи един език, дори на задоволително ниво, е нужно време. А това време, учейки самостоятелно, би се удължило още повече. Следователно, един червен тип персоналност да започне да учи самостоятелно би било много, много трудна задача. Те биха били мотивирани от преподавател, който знае как да окаже повече натиск върху тях и да изисква, защото това наистина ги мотивира. Така те знаят, че ще се справят със задачата и то… бързо! 🙂

Ако сте готови да започнете програмата „Научи си сам…“, това означава, че трябва да сте абсолютно наясно със слабостите на вашия характер, къде може да ви изневери той и как може да ви подведе. Вече спокойно можете да поемете риска.

Давайте смело напред! Не е невъзможно!

Ако пък по-горните редове по някакъв начин са ви разколебали, разпознали сте се в подобни ситуациии и не сте съвсем сигурни, можете да изберете друг вариант.

Кое би било по-лесно за вас – да учите самостоятелно и да се борите непрекъснато с недостатъците на своя характер, които винаги ще ви отдалечават от поставената цел, носейки ви напрежение и неудовлетворение? Или да се доверите на професионалист, който може да ви помогне да бъдете концентриран, да ви окуражава и мотивира да продължавате, въпреки трудностите, да използва правилните методи относно вашата персоналност? Някой, който превръща дори скучните учебници в нещо абсолютно различно и забавно и… който в крайна сметка стъпка по стъпка ще ви доведе до това място, за където сте се запътили?

Защото има една стара поговорка, която гласи: По-добре са двама, отколкото един!

Нали?

Автор: Зорница Александрова

Вашият коментар