Цветовете на човека?

цветовете

Може ли психологията да бъде лесна и полезна? Нужно ли е да четеш много, за да разбереш нещо практично?

Нашите ментори Том Биг Ал Шрайтър и Майкъл Делоухи са много силни в областта на практичната психология и най-вече типовете персоналности, представени като четири цвята. Това е „запазената марка” на Том Биг Ал Шрайтър! По уникално прост и лесен начин представя типовете темпераменти и техните силни и слаби страни.

Как да разпознаеш какъв си и кой е човекът, с когото общуваш?
Виж сам!

Матрицата е вътре в нас

матрицата

В интерес на държавата и правителството, във всяка страна по света, е да се държат хората в безизходица – да вярват, че нищо не зависи от тях, че всъщност ТИ не можеш да промениш нищо, че „така ти е писано“, че каквото и да правиш, нищо няма да се промени…

Матрица, матрица, матрица…

Но ако погледнеш хората, които живеят по други закони и са изскочили от статуквото на посредствеността, ограниченията и обречеността, успелите хора, които летят, а не пълзят, ако изпиеш червеното хапче и промениш мисленето си, започваш да разбираш нещо:

Животът е ТВОЙ и от ТЕБ зависи как ще го живееш.

Няма никой друг виновен за твоя провал и за твоя успех – ти решаваш и ти избираш! Не е лесно, не става веднага – нужно е да се събереш с други себеподобни, за да успееш да издържиш на натиска на тълпата, на общоприетото и на навика…

Но не си ли струва, в края на живота си, да кажеш: Борбата не беше никак лека, но съм удовлетворен от това, което постигнах! Не се съобразих с това, което ме учиха в училище неуспели учители, което ме съветваха огорчени и провалили се приятели, не се поддадох на изкушенията да живея лесен посредствен живот! Реших да открия себе си и да изживея СВОЯ живот чрез СВОИТЕ решения. Затова за всеки провал и за всеки успех съм отговорен АЗ и не обвинявам никого. И така уча децата си – да живеят СВОЙ живот чрез СВОИТЕ решения! И да летят, а не да пълзят!

Не забравяй: Не се огъва лъжицата, огъваш се ТИ!

Цената на успеха

цената на успеха 1

Много години работих много, часове и часове в стремеж да докажа, че нещата може да бъдат различни… Уморих се да залъгвам себе си, да гледам децата на хора, подобни на мен, разводи, разруха, опустошен живот… в името на… успеха!

Познавам много хора, които са готови да направят всичко, за да успеят… финансово. Залъгват себе си и хората около себе си, че работят много, за да осигурят семейството си…

А всъщност искат да заглушат онзи силен глас на малоценност и ниско самочувствие, който крещи вътре в тях „Трябва да постигна нещо, ЗА ДА докажа, че МОГА!” На кого и какво доказваме? На кого е нужно? Тази цена не е ли прекалено висока, за да легнем после спокойно в леглото и да се заблуждаваме, че сме се „раздали” за семейството си?

цената на успеха

Много години работих много, часове и часове в стремеж да докажа, че нещата може да бъдат различни… Уморих се да залъгвам себе си, да гледам децата на хора, подобни на мен, разводи, разруха, опустошен живот… в името на… успеха!

Не искам успех на такава цена! Това, което вярвам – успехът е истински, когато успяваш във всичко. Особено в своите приоритети. А ако семейството не е приоритет, кое всъщност е? Какво остава след нас, когато си отидем от тази земя? Къщи, коли, фирми, притежания, хиляди приятели…? Или може би мъдростта, принципите, стабилността на децата ни…

Аз не вярвам в „Успех на всяка цена!” Семейството е прекалено висока цена, ако трябва да бъде жертвано на олтаря на успеха…

Автор: Георги Александров

От гега към корона

корона

Кой не е чувал за Давид и Голиат? Но кой наистина се ползва от смисъла на тази история?…

Всички знаем прословутата история на Давид и Голиат. Едва ли ще срещнем човек, който дори да не я е чувал в детайли, да не може да разкаже с две думи, че малкото момченце Давид победило великана Голиат.Аз лично съм слушала много проповеди и интерпретации на тази история, но искам в следващите редове да напиша просто няколко ключови момента, които разтърсват душата ми всеки път, когато мисля за това.

Някои смятат, че тази история е кулминация и е най-важното, което да знаем за Давид. Аз не мисля така. Това, което виждаме наяве е започнало мно-о-о-о-го по-рано и се е родило в скришно място. Цялата публикация „От гега към корона“

Мечтите – криле или бреме

мечтите

Спомни си, когато беше дете и си говорехте с останалите деца кой какъв иска да стане. Всяко момче иска да стане космонавт, футболист или полицай, а всяко момиче иска да стане балерина, гимнастичка или актриса. С времето разбираш „тривиалността“ на тези професии и спираш да мечтаеш за тях.

Има обаче нещо много силно в мечтите. Те ти дават криле да полетиш, дават ти цвят в сивото ежедневие. Изкарват те от безнадеждност и депресия, дават ти глътка въздух, когато животът те стяга за гърлото. Цялата публикация „Мечтите – криле или бреме“

Вяра, която побеждава

кръстът - място на победа

Всеки от нас е създаден с потребности и нужди. Нашият Създател (защото е невероятно унизително и срамно да поддържаме теорията на Дарвин, за която самият той казва, че се гради на предположение) е вложил в нас дълбока необходимост да вярваме и ние практикуваме вярата всеки ден.

Вярваме на новинарите, когато ни съобщават новините, вярваме на приятелите си, когато ни разказват истории, вярваме на СОТ, че ще ни охранява ефективно… Не вярваме на политици, когато ни обещават празни обещания, не вярваме на хора, които вече са ни лъгали, не вярваме на празни думи… Но непрекъснато практикуваме и упражняваме вярата си. Цялата публикация „Вяра, която побеждава“

От минало в бъдеще

вчера и утре

Това, което сме днес, дължим на това, което сме правили вчера.

А къде ще бъдем утре, зависи от решенията и действията ни днес…

Ако една страна няма дълга история, другите я подценяват. Всъщност, винаги има такива, които и подценяват, и се подиграват, и не дооценяват…

Нашата страна има дълга история, тежка история, която ни дърпа назад и някак си все ни пречи да направим крачка към бъдещето си. Ако има дремещи язви и проблеми в миналото, с които не сме се занимали, дали ще можем да продължим в бъдещето? Защо сега изникват толкова много проблеми – дали те са плод на последните години или се коренят в древната история и неразрешените проблеми на дедите ни?

Не съм политолог и няма да правя политически анализи. Аз съм обаче патриот, който остана! Не напуснах страната, макар да имах много възможности. Не избягах, макар много пъти да съм бил изкушаван. Защо? Защото съм живял в чужбина и знам какво е – ако имаш проблеми тук, ще ги имаш и там! Няма начин да избягаш от себе си, ако не се занимаеш с причините и горчивите корени, които раждат плода си в живота ти.

Аз останах заради България, аз останах заради децата си, аз останах заради бъдещето. Не е лесно да променяш историята на една страна. Но пък е славно и си струва! Нося белезите от много битки – доста спечелени, доста загубени. Но няма да се откажа, защото гледам напред, към бъдещето. Възпитаваме децата си да бъдат граждани, които се интересуват и търсят начин как да променят света около себе си. Защо ще живеем на тази земя, ако само ще оцеляваме или ще трупаме пари, богатства и ще се веселим? Какво ще остане след нас? Кой ще поеме щафетата и каква щафета ще поеме?

Обичам семейството си, обичам и страната си. И съм решен да я променим, заедно…

Автор: Георги Александров